Аликс Е. Хароу
Автор на “Десетте хиляди врати на Януари“
Q&A: с Аликс. Е. Хароу, авторката на „Десетте хиляди врати на Януари“
В този лирически и завладяващ дебют в началото на 1900г. млада жена тръгва на фантастично пътешествие, за да преоткрие себе си, след като намира мистериозна книга.
Здравей, Аликс! Разкажи ни малко повече за себе си!
Доволно мога да заявя, че този въпрос все още кара дланите ми да се потят, както на всеки първи ден от семестъра в колежа. Изведнъж осъзнавам, че не мога да се сетя нищо интересно или скучно за себе си. Въпреки това ще кажа онова, което разбирам от информацията в книгата ми – аз съм писател на фентъзи, който живее в провинциален Кентъки със съпруга си и двете си деца. Хобитата ми са градинарство, да преразказвам филмите на „Дисни“ на едно тригодишно дете и да се промъквам покрай бюрата на библиотеките с надеждата, че няма да ме погнат да връщам забавените си книги.
Дебютният ти роман „Десетте хиляди врати на Януари“ излиза на 10-ти септември. Ако трябва да го опишеш само с пет думи, кои биха били те?
Момиче открива врати. Следват приключения.
Разкажи ни малко по-подробно! Какво могат да очакват читателите?
Едно момиче намира Врата, която води до друг свят, преди да бъде затворена завинаги. Няколко години по-късно тя получава подвързана с кожа книга, която разкрива невероятни истини за Вратите, за силите, които работят за затварянето им, както и за собственото си минало. Става дума за бащи и дъщери, за империализъм и власт, за верни приятели, зли кучета и за историите, които наследяваме.
Кое те вдъхнови?
Подобно на повечето деца от провинцията, които четат много, израснах с истории за портали. Но не харесвах финалите им – Певънзи се връщат през гардероба. Алис се събужда. Дарлинг отлитат от Невърленд. Знаете за какво говоря – за гадната част в книгите.
В университета учих за империите, расите и околната среда в британската детска литература и открих, че много голяма част от детските ми фантазии са колониални фантазии. Помислете си за Нарния – фантастично царство в отчаяна нужда да бъде спасено от четири бели деца, които после да управляват земи, населени от говорещи животни, вместо от коренното му население.
С едно изречение може да се каже, че „Десетте хиляди Врати“ е опит да се избавя от проблемите, които присъстваха във фентъзитата, които четях в детството си. Да ги обърна наопаки и на обратно, да става дума за прибиране у дома, а не за завоевания.
Имаше ли определена част от книгата, на която се наслади най-много, докато пишеше?
Никога не е имало миг, в който да не се наслаждавам.
Имаше ли части от книгата, които бяха по-трудни за писане?
Внимание, спойлер! – Има момент в книгата, когато действието се развива в американска лудница. Ако има читатели, които не знаят, лудниците в Америка не са най-доброто място, на което можеш да се озовеш. Проучването и писането на тази част от книгата не бяха особено приятни.
Какъв беше пътят, който извървя, за да станеш автор, чиито творби се публикуват?
Пътят ми беше осеян с късмет, звезден прах, случайност и добри хора. В „Apex Magazine“ (Лексинктън, Кентъки) бяха публикували мой разказ. С мен се свърза редактор на „Orbit“ и ме попита дали случайно не съм написала нещо с дължината на роман. Помолих я да ми даде една седмица, за да го доусъвършенствам и после ѝ изпратих „Десетте хиляди врати на Януари“ – тя я хареса и купи. Наясно съм, че това е неочакваният късмет, заради който хората ме мразят. Но няма проблем, аз си го заслужавам.
Имаш ли някакви съвети към младите писатели?
Много е мило, но в същото време наистина странно, да ме питат за съвети. Преди пет години аз бях тази, която четеше интервюта на автори и блогове на тема „Как да…“, и търсех някой, който да ми каже как точно да направя това, което искам.
Все още нямам ясен отговор. Единственото, което мога да направя е да предам най-честите и практични съвети, които аз съм получавала:
1) четете
2) пишете
3) подгответе се за провал и отхвърляне.
Последното е най-тежко. Дори да имаш късмет и да си роден под щастлива звезда, публикуването на книга включва много лоши чернови, критики и „Благодарим ви, че изпратихте материала си, но няма да бъде включен в списанието ни.“
Осъзнах, че номер три има много важно продължение: 4) опитайте отново. Това малко ми напомня на онзи монтаж в „Captain Marvel“, когато тя си спомня всеки свой провал, а след това си припомня всички моменти, в които се е изправяла, изтупвайки се от прахта. Не е важно колко пъти си падал на земята, важното е да са с един път по-малко от пътите, в които си се изправял.
Какво ти предстои?
Следващата ми книга е самостоятелно историческо фентъзи, което ще издам с „Orbit“ и ще го опиша с три думи: суфражетки, обаче вещици. В момента не може да се нарече „книга“, а по-скоро пробит сал, направен от усмивки и надежда. Нося се из тъмни морета, така че, ако забравите за мен за известно време, значи съм потънала и всяка надежда е загубена.
Кои книги би ни препоръчала?
Винаги чакам да ми зададат този въпрос. Ако обичате да четете книги за книги, наистина бях впечатлена от „The Unlikely Escape of Uriah Heep“ на H.G. Parry, както и от „Беззвездното море“ на Ерин Моргънстърн. А ако си мислите, че ви е писнало от зомби апокалипсиси, но всъщност не е така, ви препоръчвам „Hollow Kingdom“ на Kira Jane Buxton. Ако ви се чете за банда момичета, които предотвратяват втория край на света, както в „American Southwest“, то „Storm of Locusts“ на Rebecca Roanhorse е точно толкова добра.
Източник: https://www.thenerddaily.com/alix-e-harrow-author-interview/