Идеята за разумни магически книги, които се превръщат в яростни мастилени чудовища, когато бъдат провокирани, е абсолютно фантастична и уникална! Откъде дойде идеята за това?
Благодаря! Исках да напиша книга за магически библиотеки и си мислех, че ще бъде забавно, ако книгите са толкова опасни, че на библиотекарите им се налага да носят мечове. Имайки предвид тази първоначална концепция, трябваше да разбера точно какво прави книгите опасни. Ами ако могат да се превърнат в чудовища? Това би обяснило защо библиотекарите трябва да носят мечове. Ако могат да се превърнат в чудовища, как биха изглеждали, и, базирано на самите книги, какви способности трябва да притежават. Установих, че много от идеите ми не идват случайно; те произлизат от въпросите „Ами ако?”, които си задавам и които се градят на предишни предпоставки. Също така се опитвам да видя идеята от гледната точка на читателя и да си представя за какво бих се развълнувала най-много и кое бих искала да видя като цялостна история. Изненадващо е как мозъкът ми на писател може да работи толкова различно от мозъка ми на читател.
Един малък, любопитен факт: в първата чернова на „Магия от тръни” книжното чудовище бе наречено либрамонструм, но го промених на малефикт, след като редакторът ми каза, че терминът трябва да звучи по-зловещо и по-малко тромаво. Определено беше правилна препоръка!
Кой е любимият ти герой, който сама си създала?
Сайлъс от „Магия от тръни”. Ще ми се да мога да опиша защо, но всичко, което ще кажа ще бъде спойлер. Хората просто ще трябва да прочетат и да видят сами. 🙂
Колко опита ти отне да публикуваш книгата? (Знам, че това може да е малко депресиращ въпрос, но обичам да питам, защото е и вдъхновяващ. Напомня на прохождащите автори, че дори успешните такива са имали няколко неуспеха в началото!)
Въобще не е депресиращ въпрос! Публикувах An Enchantment of Ravens при втория си опит. Преди да напиша Enchantment бях завършила още едно YA фентъзи, което бе отхвърлено десетки пъти от литературни агенти, включително и от Сара – сегашната ми агентка. Този първи роман вече е отхвърлен завинаги, тъй като не беше особено добър и щеше да е необходима сериозна работа, за да бъде публикуван!
Ще кажа, че писането на An Enchantment of Ravens по време на процеса на запитване за първия ми ръкопис беше от решаващо значение да не бъда смазана от всички тези отхвърляния. Позволи ми да вложа цялото си сърце в нещо друго, така че всичките ми надежди и мечти да не се уповават единствено и само на тази първа книга.
Планираща ли си или се носиш по течението?
Планираща до гроб! Носех се по течението с първия ми ръкопис и ми отне около две години, за да го завърша, най-вече защото продължавах да се лутам в странни посоки и трябваше да се върна и да преработя огромни части от книгата, за да поправя грешките си. Не исках да отнеме години, за да напиша следващата си книга, затова се опитах да направя детайлен план. Бях притеснена, че очертаването на романа може да развали усещането за откриване и приключенстване, което идва с написването на първата чернова, но напротив, открих, че ми позволява да създам всяка сцена предварително, за да включа елементи, които с удоволствие пиша, като нещо примамливо, което виси пред мен за насърчение.
Плака ли, докато писа края на “Магия от тръни“? (Защото аз плаках докато го четях!)
Звучи ужасно, но се радвам, че съм те разплакала! Ха! За мен последната глава беше наистина трудна за писане – помня, че в онзи ден бях будна в 4ч. сутринта, заради редактора ми, все още разбивайки финала на фрагменти, чувствайки, че не е съвсем правилен. Това чувство продължи и след като го предадох. Знаейки, че моят редактор все още не е имал възможност да го прочете, продължавах да го преглеждам, докато накрая не стигнах до края на най-новата си версия и не осъзнах, че бях започнала да плача.
В този момент знаех дълбоко в сърцето си, че най-накрая съм го направила перфектен. Това беше първият и единствен път, в който някога съм плаката, докато пиша.
Колко време ти отне докато напишеш “Магия от тръни“?
Ако си спомням правилно, отне ми около година от първоначалната идея, до последната редакция.
Ако можеше да избереш женски персонаж от книга на друг автор, която да бъде най-добра приятелка с Елизабет, кого би избрала?
Обзалагам се, че Елизабет би била чудесна приятелка с Лираел – главната героиня от “Лираел” на Гарт Никс.
Има ли някакви конкретни книги, които са те вдъхновили да станеш писател? Каква книга/книги би препоръчвала на феновете си?
Мисля, че всяка книга, която съм прочела ме е вдъхновила да пиша по някакъв начин, толкова са много, че е трудно да отделя определени заглавия. Винаги съм била ненаситен читател, откакто съм способна да чета. Но Даян Уейн Джоунс ме впечатли наистина много и по-специално, любимата ми нейна книга (любимата ми книга като цяло), “Подвижният замък на Хоул”.
На моите фенове препоръчвам “Подвижният замък на Хоул”, трилогията “Winternight” на Катрин Арден, “Изтръгнати от корен” на Наоми Новик и специално за феновете на “Магия от тръни” препоръчвам “Абхорсен” на Гарт Никс.
Източник: http://novelheartbeat.com/